Създаването на Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства, именно в Казанлък не е случайно. Тук фотографията е с дълбоки традиции още от времето на нейното навлизане по българските земи, преди Освобождението през 1878 г. В Казанлък са работили едни от първите български фотографи. Счита се, че първата снимка е на отец Хрисант Рашов, игумен от Мъглижкия манастир от края на 60-те години на 19-и век. Предполага се, че той е пренесъл фотографията от Русия, където завършва духовна семинария. Потвърждения за това се намират в сведения на Георги Данчов – Зографина, Захари Княжески – основател на библиотеката в Мъглижкия манастир и др. Отец Хрисант дори посветил в тайните на фотографията и ентусиаст от град Чирпан, където игуменът занесел цялата си фотографска техника на гърба на един кон, пише Георги Данчов.

Борис Шнее и руснакът Никифор Солоников са пионерите във фотографията в Казанлък от началото на 20-и век. Работят в съдружие. Правят основно портретни снимки на дневна светлина. Български алманах от 1893 г. сочи ателието на Солонников като едно трите в града по това време. Тук работи фотографът Александър Попов. В годините около Балканската война Стефан Апостолов и Петър Арнаудов регистрират фотоателие в съдружие. Арнаудов е ярка личност от обществения живот на Казанлък, играе на сцената на читалище ”Искра”. Участва и в историческата трупа на Матей Икономов, докато тя е под покрива на читалището.

Учил фотографския занаят в Хасково, при чичо си Арам, продължил при Костадин Тачев в Пазарджик, той чиракува после при Шнее в Казанлък. За Арнаудов пространството на фотоателието се оказва тясно. Той започва да снима навън. Оставя едни от най-ценните снимки на места и събития из Казанлък и околностите, документира исторически посещения като тези на цар Фердинанд и сина му Борис Трети.

В началото на 20-и век с фотография в Казанлък се занимава книжарят Георги Пенков, баща на големия български художник, Иван Пенков. Георги Пенков се счита и за пръв издател на фотокартички с изгледи от Казанлък и други места от Розовата долина, едни от първите издатели на картички в България. Картичките са цветни и на текста е отпечатано името и на съдружниците на Иван Пенков – търговците Фратеви, финансирали издателската дейност. По спомените на художника, баща му се запознава с фотографията, отново през познанствата с руснаци. Докато учи гимназия в Пловдив, Георги се среща с руски емигрант, нихилист по убеждения и фотограф по професия.

Георги Георгиев, родом от Казанлък, полага началото на теоретичните основи фотографията в България. Георгиев е основоположник на организирания живот на българските фотографи, той е председател на първия български фотоклуб в София, автор на първите аероснимки на обсадения Солун в тила на френската армия през Първата Световна война. Едни от най-добрите у нас военни фотографи от първата половина на 20-и век у нас, са именно от Казанлък. Днес снимките от фронта на Генчо Стайнов, Георги Георгиев и Петър Арнаудов, са едни от най-ценните източници на информация за военните събития от времето на Балканската, Първата и Втората световни войни.

Известен казанлъчанин, фотограф – любител е епископ Епифаний Шанов, снимал в Солун, Кукуш и донесъл в Казанлък „една кутия стъкла“, които обаче след 1953 година, се считат за безвъзвратно загубени.

Петър Хлебаров, положил началото на Държавното предприятие „Българска фотография” в Казанлък, е друг виден представител на бранша в града, оставил ценно културно наследство в продължение на повече от 50-годишната си работа.

До 1944 г. в Казанлък има 4 ателиета. Развитието на фотографията тук продължава във всичките и жанрове.

През 1954 г. се създава и първият фотоклуб в града. Първият кино – фотоклуб в Казанлък е създаден през 1964 г. През този период започва и активната дейност на Фото-клуба към читалище „Искра“, за който изключителен принос има Артин Азинян. Нов импулс за развитието на художествената фотография тук, дава създаването в Казанлък на „Творческа група 1985“, от Александър Иванов, Бедрос Азинян, Желиян Николов, Георги Димов и Мариан Димитров – автори, които и сега отстояват високите постижения на това изкуство не само в Казанлък, а и в България и чужбина. Те, както и техни последователи, са носители на множество фотографски награди от пленери, фестивали, бианалета и други форуми на художествената фотография и визуалните изкуства, които стават все по-привлекателни като занимание с изкуство в наши дни, когато сме свидетели на бурното развитие на технологиите и техниката, която ползва фотографията.

Предстои през 2018 година, Казанлък да бъде домакин на най-стария действащ Фото-пленер в България – „В Долината на розите“.