Фотография, буквално означава светлопис, писане чрез светлината. Етимологията е свързана с гръцките думи photos – „светлина“ и grapho – „пиша“.
Науката определя фотографията като метод за получаване на трайно изображение на чрез проектиране на образа на предмет или, който и да е, обект, с помощта на фокусираща оптична система – фотообектив, върху фотографски носител, който може да бъде плака, филм с нанесена светлочувствителна емулсия или матрица.
За рожден ден на фотографията е прието да се счита 7 януари 1839 г., когато френският учен Франсоа Доминик Араго прави официално научно съобщение пред Парижката академия на науките, за открития от художника Дагер способ за запазване на траен фотографски образ. Способът получава неговото име – дагеротипия. Историята на фотографията обаче, се търси още във времето на Аристотел (384 – 322 г. пр. н.е.). За пръв път той наблюдавал явлението, познато като камера – обскура – на латински, „тъмна стая“.
Камера обскура
Камера обскура
Това е опростено оптично устройство, което позволява да се получат оптични изображения на реални обекти. Представлява тъмна кутия, в която не прониква светлина. Кутията има отвор на една от стените и екран – матово стъкло или бяла хартия, на срещуположната страна. Диаметърът на отвора е около 0,5 – 5 mm. От отвора към „екрана“ се получава леко размито, увеличено и преобърнато изображение. Именно, на този принцип работят някои от първите фотоапарати. Многократно описвана от различни учени, като Абу Али Алхазен (965 – 1039), Албертус Магниус (1193 – 1280), Роджър Бекон (1214 – 1294) и Леонардо да Винчи (1452 – 1519), но наред с това – забранявана от религията и потъваща отново в забрава, камера-обскура за последен път била преоткрита от Джовани Батиста де ла Порта през 1558 г.
Бащата на фотообектива
През 1568 г. Даниело Барбаро предлага в отвора на камерата да се постави събирателна леща, при което той може да бъде по-широк, а образът проектиран от лещата бил много по-светъл и ясен! Това всъщност е първият фотообектив. Астрономът Йохан Кеплер (1571 – 1630) предлага вътрешните стени на камерата да се боядисат в матово-черно, за да не отразяват дифузно светлината – условие, с което се съобразяват и съвременните производители на фотоапарати. Немският астроном Кристоф Шайнер (1575 – 1650) конструирал през 1613 г. по идея на Кеплер, малка преносима камера с лещов обектив, с която по наблюдения на слънчевите петна установил периода на завъртане на Слънцето и наклона на оста му към еклиптиката. През 1759 г. Ламберт поставя основите на перспективата и проективната геометрия. През 1857 г. Каспър Шот конструира първата камера с възможност за фокусиране на образа. Тя била съставена от две дървени кутии (сандъчета), влизащи плътно едно в друго. На дъното на дъното на едната кутия бил отворът с обектива, а прозрачното дъно на другата служело за фокална равнина – кадров прозорец. Фокусирането се извършвало чрез приплъзване на двете кутии една в друга. С подобна камера Луи Дагер прави първите си опити за получаване на траен фотографски образ. За първи усъвършенстван фотообектив се счита този, който конструира Воластън (1766 – 1826). Той е съставен от една мениксова събирателна леща и диафрагма. Този обектив очертавал по-добре в краищата на кадъра от използваните до тогава незадиафрагмирани двойно-изпъкнали лещи.
Развитието на фото-оптиката – основа за бума на фотографията
Фото-оптиката се развива след това от откритията на проф. Жозеф Пецвал, който през 1841 г. конструира добре коригиран от оптични аберации фотообектив. Неговият отвор е впечатляващ за онова време с размерите си 1:3:2. През 1853 г. Леви предлага идеята, капачката на обектива, с отварянето и затварянето на която била извършвана експозицията, да се замени с падаща пластина – първообразът на съвременния фотографски затвор. През 1865 г. Шайнхайл конструира перископът, а по-късно – апланатът – симетрични фотообективи с добре коригирана дисторсия. През 1877 г. полякът Владислав Вернерке предлага конструкция на фотоапарат работещ с ролфилм, навит в ролкови касети. През 1888 г. американската фирма Кодак на Джордж Истман, пуска в производство фотоапарат с хартиена светлочувствителна лента, а през 1889 г. – и с целулоидна лента.
През 1913 г. е произведен първият огледално-рефлексен фотоапарат Ментор. През 1934 г. – Примафлекс, с формат на кадъра 6×6 см (среден формат). През 1929 г. е произведен първият двуобективен фотоапарат Ролайфлекс, също средноформатен. През 1924 г. на пазара са пуснати първите 6 фотоапарата Лайка на фирмата Лайц, конструирани от Оскар Бърнарк (1879 – 1936). Форматът на кадъра на тези фотоапарати бил 24×36 mm, върху филм широк 35 mm, дълъг 165 см и позволяващ заснемане на 36 кадъра. От тогава този малък формат носи популярното название „лайка-формат“ и е най-разпространеният днес. През 1936 г. в Дрезден е произведен първият малоформатен огледално-рефлексен фотоапарат Кине-Екзакта. През 1939 г. се появява и първият микроформатен фотоапарат Минокс с формат на кадъра 8x11mm.
Развитието на фотографията продължава да върви успоредно с научните открития в различни области – оптиката, фината механика, химията, електрониката. Така, днес фотографията намира широко приложение във всички области на живота в науката, изкуството, медицината, медиите и прочие.
Особено бързо тази област се развива и става все по-достъпна за прилагане от повече хора, в днешно време, когато са факт дигиталната фотография и големите социални мрежи в Интернет, които дават възможност за огромна публика на фотографските изображения.